Сама-баджау – хората, които живеят с морето

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

Опитните гмуркачи сама-баджау прекарват под водата повече от пет часа на ден, без кислородни бутилки. През 2018 г. генетици показаха, че морето е оставило следа и в телата им.

Името

Повечето от тези хора се наричат сами сама, или а'а сама – „хората сама“. „Баджау“ е име, дадено отвън, и се пише по много начини: Badjao, Bajaw, Bajo. Не всички го приемат. Морските сама във Филипините, които сами се наричат сама дилаут, смятат „баджао“ за обидно. В Малайзия пък британската колониална администрация вписва в актовете за раждане „баджау“ и мнозина там днес използват именно него. Затова в науката се е наложило двойното име сама-баджау.

Произходът на думата „баджау“ не е изяснен. Една хипотеза я извежда от малайското berjauh, „отдалечавам се“. Сама вероятно идва от австронезийски корен със значение „заедно, свои“.

Къде живеят

Сама-баджау не са един народ, а няколко сродни австронезийски групи. Те преобладават на островите Тауи-Тауи във Филипините и живеят по целия архипелаг Сулу, по бреговете на Минданао, в Северен и Източен Борнео, на Сулавеси и из източните острови на Индонезия. Говорят около десет езика от групата сама-баджау, общо наричани синама, и обикновено пишат с арабската азбука джауи.

Откъде идват, още се спори. Лингвистът Алфред Кемп Палесен поставя началото им около 800 г. на полуостров Замбоанга, откъдето през X век тръгват към Сулу, Борнео и Сулавеси. Генетично изследване от 2021 г. открива у тях следа от много по-стара миграция – на ловци-събирачи от континентална Югоизточна Азия преди 15 000–12 000 години.

Първият европеец, който ги описва, е Антонио Пигафета от експедицията на Магелан през 1521 г. Той отбелязва, че хората от острова живеят в лодките си и никъде другаде.

Животът на лодката

Малцина още живеят изцяло на вода. Домът им е лодка: лепа, балуту или винта. В нея обикновено живее едно семейство, около петима души. Лодките на роднините плават заедно като малка флотилия и в определени месеци хвърлят котва на общи места, наречени самбуанган, близо до питейна вода или до гробищата на острова. Рядко се отдалечават на повече от 40 km от „своята“ котвена стоянка.

Морето не признава граници, а и те не са ги признавали. Риболовът, търговията и роднинските посещения отдавна прекосяват водите на Филипините, Малайзия и Индонезия. В Семпорна, в малайзийския щат Сабах, всяка година от 24 до 26 април се провежда фестивалът „Регата лепа“ с украсени лодки.

Какво откриха учените: по-голям далак

Гмуркачите сама-баджау работят дълги дни на задържан дъх. Някои баджау още като деца нарочно си пробиват тъпанчетата, за да се гмуркат по-лесно, и затова много възрастни хора в общностите чуват зле.

През април 2018 г. списание Cell публикува изследване на екип с първи автор М. А. Иларду от Центъра по геогенетика на Копенхагенския университет. Учените сравняват генома и размера на далака на баджау с тези на съседния сухоземен народ салуан. Резултатът: естественият подбор е благоприятствал вариант на гена PDE10A, свързан с по-голям далак. Далакът при баджау е средно с около 50% по-голям.

Защо е важно? Когато човек се гмурне, далакът се свива и изпраща в кръвта резерв от червени кръвни клетки, богати на кислород. По-големият далак е по-голям резерв. Изследването открива и силен подбор при гена BDKRB2, свързан с рефлекса на гмуркане – свиването на кръвоносните съдове в крайниците. Авторите пишат, че досега поносимостта към недостиг на кислород е изучавана главно при високопланински народи, а баджау дават нов модел за такива изследвания.

Сходно наблюдение има за мокен от архипелага Мергуи между Мианмар и Тайланд: те виждат под вода по-добре от европейци. Дали това е генетично, още не е известно.

Какво ги заплашва

Броят на хората, родени и живеещи главно в морето, намалява. Една от причините е икономическа: след разпадането на султаната Сулу размяната на риба срещу земеделски продукти отстъпва място на парични рибни пазари, които изискват живот на сушата.

Във Филипините сама-баджау дълго са били дискриминирани от доминиращия народ таусуг. Насилието в мюсюлманската част на Минданао кара мнозина да заминат, най-често за Сабах в Малайзия, където голяма част от тях живеят без документи. Държавните граници им отнемат повечето от старите риболовни зони. През 2014 г. индонезийските власти унищожават шест филипински лодки на сама-баджау, хванати да ловят в индонезийски води. За тези хора лодката често е и дом.

С по-малко море и без модерни съдове част от рибарите прибягват до забранен риболов с експлозиви или цианид. Правителството на Индонезия и неправителствени организации опитват да предложат други доходи, например съоръжения, около които рибата се събира сама, вместо взрив. Във Филипините местните власти правят програми за рехабилитация и обучение в занаяти, а от 2016 г. Бюрото по рибарство раздава лодки и мрежи на общности в Лусон.