Маврите – историята на една дума, Ал-Андалус и Алхамбра

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

Никой не се е наричал сам „мавър“. Това е име, което европейците дават отвън и с което през вековете назовават берберите, арабите, мюсюлманите в Испания, а понякога и всеки човек с по-тъмна кожа.

Дума, а не народ

Произходът на думата не е сигурен. Една от версиите я извежда от финикийското Mahurin, „западняци“. Сигурно е, че гърците наричат жителите на Северозападна Африка маврузии, а римляните – Mauri. Географът Страбон в началото на I век записва Mauri като име, с което местните сами се наричат. Римската провинция там се казва Мавретания и обхваща днешно Северно Мароко и Западен Алжир.

През Средновековието латинското Mauri вече значи бербери и араби от крайбрежието на Северна Африка. След 711 г. думата минава и върху мюсюлманите в Испания и Португалия, а по-късно и върху черните африканци изобщо. Още Британската енциклопедия от 1911 г. отбелязва, че терминът няма истинска етнологична стойност. От средата на XX век историците почти не го използват за хора, защото носи расов оттенък. Остава в изрази като „мавританска архитектура“.

Думата живее и далеч от Испания. В Шри Ланка „ланкийски маври“ е официално наименование на мюсюлманската общност. Във Филипините испанците наричат местните мюсюлмани „моро“, а те постепенно приемат името за свое – оттам идва Бангсаморо, „нацията моро“.

Ал-Андалус: 711–1492

На 30 април 711 г. Тарик ибн Зияд дебаркира при Гибралтар с около 7000 души, повечето бербери. На 19 юли побеждава вестготския крал Родерих при Гуадалете, а за седем години почти целият полуостров е под мюсюлманска власт. Името Ал-Андалус се появява за пръв път върху монети от 716 г., с надписи на латински и арабски. Традиционно го свързват с вандалите, но тази етимология има съперници.

Ал-Андалус не е една държава, а поредица от държави. След емирството идва Кордовският халифат (929–1031), когато Кордова е сред водещите центрове на Средиземноморието. После идват дребните царства тайфи, а след тях – две северноафрикански династии, алморавидите и алмохадите, управляващи от Маракеш.

Оттук идват имена, познати и извън историята на исляма. Хирургът Аз-Захрауи, когото Европа нарича Албуказис, и философът Ибн Рушд (Авероес, 1126–1198) влияят дълго върху средновековната европейска мисъл. Там работи и астрономът Аз-Заркали.

Християнските кралства на север настъпват бавно. През 1085 г. падат Толедо, през 1212 г. алмохадите са разбити при Лас Навас де Толоса, през 1236 г. е превзета Кордова. Остава само Гранадският емират на Насридите. На 2 януари 1492 г. последният му емир, Мохамед XI, когото испанците наричат Боабдил, предава града на Католическите крале. Потомците на мюсюлманите, морискосите, са изгонени от Испания между 1609 и 1614 г.

Алхамбра – „червената“

Името идва от арабското ал-Хамра, „червената“, съкратено от „червената крепост“. Строежът започва през 1238 г. при Мохамед I ибн ал-Ахмар, основателя на Гранадския емират, на хълма Сабика. Двореците, които туристите снимат днес, са главно от XIV век, от времето на Юсуф I и Мохамед V. Мохамед V строи Двореца на лъвовете, а неговото управление е връх на насридската архитектура, с прочутите сталактитни сводове мукарнас.

Самата Алхамбра не е щурмувана: Гранада се предава, без крепостта да бъде нападната. Още същата година в нея Католическите крале подписват на 31 март указа за изгонване на евреите, които откажат да се покръстят, и там Христофор Колумб получава подкрепа за плаването си. През 1526 г. Карл V решава да построи до насридските дворци собствен ренесансов дворец.

Следват векове на запустение. През 1812 г. войските на Наполеон разрушават части от комплекса. Световната слава идва от една книга: „Приказки от Алхамбра“ на американеца Уошингтън Ървинг (1832). От 1984 г. Алхамбра и градините Хенералифе са в списъка на ЮНЕСКО, а през 1994 г. към тях е добавен и старият квартал Албайсин. ЮНЕСКО я определя като единствения запазен дворцов град от ислямския период.

Какво остава в Испания

Сградите остават, понякога с нова роля. Голямата джамия в Кордова, започната през 785 г., след завладяването на града става катедрала. Минарето на алмохадската джамия в Севиля днес е камбанарията Хиралда. А християнските владетели дълго наемат мюсюлмански майстори; така се ражда стилът мудехар, кръстен на мюсюлманите под християнска власт. В него са построени дори синагоги в Толедо и Кордова.

Най-трайната следа обаче е в езика. Изчисленията сочат около хиляда арабски корена и около три хиляди производни думи в испанския, общо около 4000 думи или 8% от речника. Много от тях започват с а- или ал-, остатък от арабския член. Няколко примера:

• aceite – олио, от арабското аз-зайт
• alcalde – кмет, от ал-кади, „съдията“
• algodón – памук
• almohada – възглавница
• azúcar – захар, през арабски от персийски
• hasta – „до“
• ojalá – „дано“, от израза „ако Бог пожелае“