Александър Селкърк – корсарят, който остана сам на острова

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

Робинзон Крузо е измислен, но морякът, с когото най-често го свързват, е съвсем истински. Александър Селкърк не претърпява корабокрушение. Той сам настоява да го свалят на брега, защото смята кораба си за обречен. Оказва се прав, но плаща за това с години самота.

Неспокоен младеж от Файф

Селкърк се ражда през 1676 г. в рибарското селище Лоуър Ларго в Шотландия, в семейството на обущар и кожар. Истинската му фамилия е Селкрейг; как и защо по-късно става Селкърк, не е ясно. Църковните протоколи на енорията, запазени в библиотеката на университета в Сейнт Андрюс, го описват като свадлив младеж. Веднъж е призован за „неприлично поведение“ в църквата, но не се явява, защото вече е отплавал. През 1701 г. отново е пред църковния съвет, този път след бой с баща си и братята си.

През 1703 г. постъпва в корсарската експедиция на Уилям Дампиер към южната част на Тихия океан. Англия и Испания воюват във Войната за испанското наследство и корабите носят каперски грамоти, тоест разрешение да нападат вражески съдове. Селкърк е щурман на по-малкия кораб „Синк Портс“, воден от капитан Томас Страдлинг.

Слизане по собствено желание

През есента на 1704 г. „Синк Портс“ спира при необитаемия остров Мас а Тиера от архипелага Хуан Фернандес, на около 670 км от бреговете на Чили. Корпусът тече, а Селкърк смята, че дървото е проядено от червеи. Той заявява, че предпочита да остане на острова, вместо да продължи с такъв кораб. Страдлинг го приема буквално.

Оставят го с мускет, брадвичка, нож, котел, Библия, постелки и малко дрехи. Почти веднага Селкърк съжалява и моли да го върнат на борда. Капитанът отказва. Скоро след това „Синк Портс“ потъва край днешна Колумбия, а оцелелите от екипажа, сред тях и Страдлинг, попадат в испански затвор в Лима.

Четири години и четири месеца

Първите месеци Селкърк прекарва по брега, яде лангусти и всеки ден гледа към морето. Шумните морски лъвове, които се събират на плажа, в крайна сметка го прогонват навътре в острова. Там се оказва по-добре. Дивите кози, оставени от по-ранни моряци, му дават месо и мляко, а дивата ряпа и плодовете на шинуса, розовия пипер, разнообразяват храната.

Нощем го нападат плъхове. Решението е колкото просто, толкова и изобретателно: опитомява диви котки и спи сред тях. Построява си две колиби, една за готвене и една за сън. Когато барутът свършва, гони козите пеша. Веднъж пада от скала заедно с животното и лежи неподвижен около денонощие. От козите кожи шие дрехи с пирон вместо игла, нож изковава от железни обръчи на бъчви.

Два пъти на острова пускат котва кораби. И двата са испански. Като британски корсар Селкърк не очаква милост и се крие. Веднъж испанските моряци го забелязват и го гонят, а той се спасява на едно дърво, под което преследвачите му спират, без да го видят.

Спасението

На 1 февруари 1709 г. екипажите на корсарските кораби „Дюк“ и „Дъчес“ виждат огън на брега. На следващия ден отряд, воден от Томас Доувър, слиза на сушата и намира облечен в кози кожи мъж, който едва успява да говори от вълнение. Капитан на експедицията е Удс Роджърс, а за ирония лоцман е самият Дампиер.

Роджърс на шега нарича Селкърк „губернатор“ на острова. Корабният екипаж страда от скорбут и бившият отшелник помага да го излекуват с прясно месо, като лови по две-три кози на ден. Роджърс го прави помощник-капитан, а по-късно и щурман на пленен испански кораб. Селкърк се връща към корсарството с пълна сила и участва в нападението над Гуаякил в днешен Еквадор. В Англия пристига на 1 октомври 1711 г., след осем години отсъствие.

Славата и Дефо

Историята бързо става известна. През 1712 г. излизат две книги за пътешествието: на офицера Едуард Кук и на самия Роджърс, „Околосветско каперско плаване“. Есеистът Ричард Стийл пише за Селкърк във вестника си. На 25 април 1719 г. Даниел Дефо издава „Робинзон Крузо“.

Приликите се виждат лесно, но разликите са също толкова големи. Крузо прекарва 28 години на тропически остров край Венецуела и Тринидад, далеч от Тихия океан. Дефо никога не потвърждава, нито отрича, че Селкърк е бил негов модел. Повечето литературоведи днес смятат историята му за един от многото разкази за корабокрушенци, които писателят е познавал.

Сред другите кандидати, които изследователите посочват, са:

• Хенри Питман – корабен лекар, избягал от наказателна колония в Карибите; писателят и мореплавател Тим Северин го смята за най-вероятния образец. Книгата на Питман е издадена от бащата на по-късния издател на Дефо.
• Уил – мискито от Централна Америка, оставен на същия остров Мас а Тиера между 1681 и 1684 г.
• Педро Серано – испански моряк, прекарал седем или осем години на островче в Карибско море през 1520-те.
• „Хай ибн Якзан“ – философски роман на Ибн Туфайл от XII век за човек, израснал сам на остров, преведен на английски преди Дефо.

Краят на Селкърк и островът днес

Парите от плячката, около 800 лири, не го успокояват. През 1713 г. е обвинен в побой над корабостроител в Бристъл. По-късно постъпва в Кралския флот. Умира на 13 декември 1721 г. на борда на HMS „Уеймът“ край бреговете на Западна Африка, най-вероятно от жълта треска, и е погребан в морето.

През 1966 г. Чили преименува Мас а Тиера на остров Робинзон Крузо, за да привлича туристи. Съседният Мас Афуера получава името Алехандро Селкирк, макар че отстои на 180 км на запад и Селкърк едва ли изобщо го е виждал. През 2005 г. археолози откриват близо до наблюдателния пункт, наречен на него, фрагмент от навигационен пергел от началото на XVIII век. Единственият човек на острова по онова време, който е можел да притежава такъв инструмент, е той.