Ануннаки – от шумерските плочки до теорията за извънземни

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

В интернет ануннаките често са раса от друга планета, дошла да копае злато. В клинописните текстове, откъдето идва името, те са нещо съвсем различно: група богове, за които самите древни автори не са съгласни колко са и с какво точно се занимават.

Какво значи името

На шумерски групата се пише da-nun-na и сходни варианти. Най-вероятният превод е нещо като „онези от княжеско семе“. В акадския език думата влиза като anunnaku, а познатата ни форма „ануннаки“ всъщност е граматическа форма на акадското име, превърната по-късно в собствено име.

Най-ранните сигурни споменавания идват от надписите на Гудея, владетел на Лагаш (ок. 2144–2124 г. пр.н.е.), и от текстове на Третата династия на Ур. Акадските форми на името се срещат чак до Селевкидския период. Това прави близо две хиляди години употреба. Значението през това време се мени.

Богове, които решават съдбите

В шумерските текстове ануннаките са най-висшите богове на пантеона. Понякога думата означава боговете на един конкретен град: един текст говори за „петдесетте ануни на Ериду“. Пълен списък с имена не е оцелял. Не знаем дори дали древните писари са имали предвид едно и също число.

Основната им работа е да определят съдбите. В поемата „Енки и световният ред“, чийто превод е публикуван от Оксфордския електронен корпус на шумерската литература (ETCSL), ануннаките се покланят на Енки, хвалят го и се заселват в градовете на Шумер. Там се изрича и пожеланието те да определят съдбите в страната.

Друга поема ги показва в съвсем друга роля. В „Слизането на Инана в подземния свят“ седем ануни са съдии. Те произнасят присъда над богинята, която е дръзнала да слезе в царството на сестра си Ерешкигал. В английския превод на ETCSL погледът им е описан като „поглед на смъртта“, а Инана е превърната в труп и окачена на кука.

От небето към подземния свят

След Старовавилонския период думата постепенно се измества. Ануннаки вече са главно боговете на подземния свят, а небесните богове се наричат игиги. Разграничението не е последователно. В „Поемата за Ера“ двете групи са ясно отделени, но в други текстове изглеждат почти синоними.

Вавилонският епос за сътворението „Енума елиш“ дава конкретни числа. Мардук разпределя 300 ануннаки на служба в небето и още толкова в подземния свят. В епоса за Атрахасис тежкия труд вършат по-младите богове игиги. Когато се разбунтуват, Енки създава хората, за да поемат работата им. Сюжетът е важен, защото по-късно ще бъде преразказан по съвсем различен начин.

Интересно е и какво липсва. Не е открито светилище, посветено на ануннаките като група, вероятно защото всеки от тези богове е имал собствен храм в своя град. Няма и изображения на групата като цяло, само на отделни божества. Следите от култ са оскъдни: в административни текстове от времето на Третата династия на Ур има само три записа за принасяне на дарове на ануните.

Как ануннаките стават извънземни

Модерната версия има автор и рождена дата. През 1976 г. Захария Ситчин (1920–2010), роден в Баку, публикува книгата „Дванадесетата планета“. Ситчин не е асириолог. Работи в корабна компания в Ню Йорк и сам учи клинопис.

Според него ануннаките са човекоподобни същества от планетата Нибиру, която обикаля Слънцето по силно издължена орбита с период 3600 години. Те идват на Земята преди стотици хиляди години, за да добиват злато в Африка. Когато работниците им се разбунтуват, създават човека чрез генно инженерство, като кръстосват своите гени с тези на Homo erectus. В книгата „Краят на дните“ (2007) Ситчин допуска завръщането им около 2012 г.

Идеите му не тръгват от нулата. Още през 1968 г. Ерих фон Деникен издава „Колесниците на боговете“, където религиите са обяснени с контакти с извънземни. Книгите на Ситчин са преведени на над 25 езика и продадени в милиони екземпляри. През 90-те години британецът Дейвид Айк вплита ануннаките в собствената си конспиративна теория за „влечугоподобни“ владетели на света.

Защо учените не приемат теорията

Шумеролози, асириолози и историци я отхвърлят почти единодушно. Критиките са в три посоки: преводите, астрономията и буквалното четене на митовете.

При преводите критиците проверяват препратките на Ситчин и откриват цитати, изрязани така, че да променят смисъла. Историкът Роналд Фрице дава пример с шумерския знак DINGIR, който просто означава „бог“. Ситчин го превежда като „чистите от огнените ракети“. Американският библеист Майкъл Хайзър описва подобни грешки в цяла поредица от разбори.

Втори пример е цилиндричният печат VA 243 от Берлин. Ситчин вижда в него Слънцето, заобиколено от дванадесет точки, които тълкува като небесни тела на Слънчевата система. Надписът на печата обаче е обикновено обръщение към служител, а според Хайзър централният знак е звезда, не шумерският символ на Слънцето. Месопотамските астрономи познават пет планети, видими с просто око.

Астрономията също не помага. През 2014 г. NASA обявява резултатите от инфрачервения обзор WISE: в Слънчевата система няма тяло с размерите на Сатурн до 10 000 астрономически единици от Слънцето, нито с размерите на Юпитер до 26 000. За сравнение Плутон е на около 40. А 2012 г. мина без завръщане.

Какво остава

Ануннаките са реален и интересен проблем на асириологията, само че друг от популярния. Изследователите и днес отбелязват, че цялостно проучване на думата още липсва, защото значението ѝ се мени от епоха в епоха. Който иска да чете самите текстове, може да ги намери в превод в ETCSL и в справочника на проекта Oracc. Там няма космически кораби. Има съдии в подземния свят, богове, които решават съдбите, и писари, които не винаги са били съгласни помежду си.