Цитаделата на Алепо – крепостта над стария град

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

Малко крепости в света са обитавани толкова дълго. Хълмът в центъра на Алепо е свещено място от бронзовата епоха, укрепление на кръстоносните войни и дворец на султани. През последното десетилетие той се превърна и в бойна позиция.

Хълмът на бога на бурята

Най-старата сигурна следа на хълма е храм на бога на бурята Хадад. Германският археолог Кай Колмайер проучва релефите му и датира употребата на храма от XXIV до поне IX в. пр.н.е. За Алепо пишат още клинописните архиви от Ебла и Мари, а по-късно градът е столица на царството Ямхад.

После идват асирийци, вавилонци и перси. След Александър Велики Селевк I възражда града под името Бероя и според средновековните арабски историци именно тогава хълмът става укрепен акропол. На места под днешната крепост има до два метра пластове от елинистическото селище. През 363 г. император Юлиан посещава акропола и принася в жертва бял бик на Зевс.

Крепостта на Нур ад-Дин и Ал-Захир Гази

Арабите превземат Алепо през 636 г. През X век хамданидският емир Сайф ад-Даула прави града свой център, а след като византийците го плячкосват през 962 г., династията се премества на хълма.

Истинският разцвет на цитаделата идва по време на кръстоносните войни. Нур ад-Дин (управлява 1147–1174) укрепва градските стени и крепостта. В нейните подземия са държани знатни пленници, сред тях граф Жослен II от Едеса, който умира тук, Рено дьо Шатийон и йерусалимският крал Балдуин II.

Синът на Саладин, Ал-Захир Гази, управлява Алепо от 1193 до 1215 г. и дава на крепостта вида, който познаваме. Той изглажда склоновете и ги облицова с камък, задълбочава рова и строи високия мост, по който се влиза и днес. Входният блок е издигнат през 1213 г. За да стигне до вътрешността, нападателят трябва да мине през тесен коридор с няколко чупки под отвори, от които защитниците могат да изсипват врели течности.

Размерите

Хълмът има елипсовидна форма. В основата е дълъг 450 м и широк 325 м, на върха – 285 на 160 м, а височината му е около 50 м. Някога целият склон е бил облицован с гладки варовикови блокове, част от които се виждат и днес. Ровът, изкопан през XII век, е дълбок 22 м и широк 30 м. Кладенци слизат до 125 м под повърхността на върха.

Монголи, мамлюци и османци

Монголите повреждат крепостта през 1260 г., а Тимур я разрушава при нашествието си през 1400–1401 г. Мамлюкският управител Сайф ад-Дин получава разрешение да я възстанови през 1415 г. Тогава над входа е построен тронният салон, чийто таван последният мамлюкски султан покрива с девет купола.

При османците военната роля на цитаделата постепенно избледнява, макар в нея още да живеят войници. Венециански пътешественик споменава около 2000 души в крепостта през 1556 г. Земетресението от 1822 г. я поврежда тежко. През XX век, по времето на френския мандат, започват разкопки и реставрации, а през 2000-те години Фондацията „Ага Хан“ провежда голяма консервация.

Старият град като световно наследство

Цитаделата е част от обекта „Древният град Алепо“, вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1986 г. Според описанието на организацията градът е на кръстопът на търговски пътища от II хилядолетие пр.н.е. Освен крепостта в обекта влизат Голямата джамия от XII век, медресета, жилища, ханове и бани от XVI и XVII век, както и покритите пазари.

Войната: 2012–2016

Битката за Алепо засяга стария град още в първите месеци. В изявление от 11 октомври 2012 г. генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова споменава щети по цитаделата от юли същата година. В края на септември 2012 г. пожар унищожава стотици дюкяни в старите пазари. На 24 април 2013 г. минарето на Голямата (Омаядската) джамия е съборено при сражения. През юни 2013 г. Комитетът за световно наследство поставя шестте сирийски обекта, сред тях и Алепо, в Списъка на световното наследство в опасност.

По време на боевете сирийската армия използва самата цитадела като военна база, а според опозиционните бойци стените ѝ служат за прикритие при обстрела на околните квартали, а старите бойници – за снайперисти. През юли 2015 г. взрив в тунел под една от външните стени нанася нови повреди. Боевете в града завършват в края на 2016 г.

Какво показват докладите

От 16 до 19 януари 2017 г. ЮНЕСКО изпраща спешна мисия в града. Предварителната оценка е тежка: около 60% от стария Алепо е сериозно повреден, а 30% е напълно разрушен.

По-подробна картина дава изданието „Пет години конфликт: състоянието на културното наследство в Древния град Алепо“, публикувано от ЮНЕСКО и UNITAR на 17 декември 2018 г. Анализаторите на UNITAR-UNOSAT използват сателитни снимки, за да оценят места, недостъпни за експерти на терен. В 143-те страници на книгата са разгледани 518 обекта, включително цитаделата и Голямата джамия. Изводът: над 10% от историческите сгради са унищожени, а повече от половината от оценените сгради са с тежки до умерени щети.

Двете оценки не си противоречат толкова, колкото изглежда. Първата е бърза, на място и за целия стар град. Втората е систематична и брои отделни исторически сгради.

След войната

Цитаделата е отворена отново за посетители в началото на 2018 г. Част от щетите умишлено ще бъдат запазени като свидетелство за историята ѝ. Земетресението от 6 февруари 2023 г. я поврежда отново. На 17 февруари 2024 г. крепостта е отворена след първите етапи на реставрация на южната предна кула при входа. Историята ѝ обаче не спира: на 29 ноември 2024 г. сили на опозицията, водени от „Хаят Тахрир аш-Шам“, превземат цитаделата при новото настъпление към Алепо.