Гробницата на Севт III – Голямата Косматка край Шипка

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

Повечето тракийски гробници са ограбени още в древността. Голямата Косматка е от редките изключения. Когато екипът на Георги Китов влиза в нея през 2004 г., погребалните дарове са по местата, където са оставени преди повече от две хиляди години.

Могилата

Голямата Косматка е на около километър южно от град Шипка, в Казанлъшката котловина. Това е една от най-големите могили в Тракия: висока до 23 м и с диаметър около 130 м. Насипът е натрупан предварително, а гробницата е вградена в него. Към фасадата води широка алея.

Разкопките са през септември и октомври 2004 г. Ръководи ги Георги Китов (1943–2008), археолог от Археологическия институт с музей при БАН, когото медиите наричат „българския Индиана Джоунс“. Той е свързан и с откритията при Старосел, Стрелча и Александрово. Китов почива от инфаркт на 14 септември 2008 г. по време на разкопки край Старосел.

Как е устроена гробницата

Входът е дълъг коридор (дромос) от 13 м. След него следват три помещения. Първото е правоъгълно и в него е открит скелет на кон. Второто е кръгло, с куполен покрив, висок около 4,5 м, и се затваря с двукрила мраморна врата с релефи.

Третото помещение е най-необичайно. То е издълбано в огромен каменен блок с тегло над 60 тона, оформен като саркофаг. Вътре има изсечено погребално легло. Тук са намерени повечето предмети.

Според туристическия регистър на Министерството на туризма съоръжението е построено като храм през втората половина на V в. пр.н.е. и едва по-късно, в началото на III в. пр.н.е., е използвано за погребение. Китов допуска, че преди това в него са се извършвали орфически мистерии. За тази идея няма археологически доказателства.

Какво е открито

Погребението е пищно. В третата камера са намерени златен венец от дъбови листа и жълъди, златен киликс (плитка чаша за вино), бронзов шлем, украсен със сребро и позлата, наколенници, нагръдник, обшит със златни нишки, и железен меч в ножница със златни апликации. Има и съдове за вино: три глинени амфори, бронзови и сребърни съдове. Сред украсите за конската сбруя изпъква кръгъл златен накит с глава на озъбен лъв.

Един предмет не се вписва във воинския гроб. Това е позлатена сребърна кутийка за благовония с форма на мида, дълга 16 см. Археологът Емил Нанков предполага, че е принадлежала на Береника, съпругата на Севт, и тя я е оставила при погребението. Береника е спомената в т.нар. Севтополски надпис.

Най-известната находка обаче не е от самата гробница. На 7 м пред фасадата е заровена бронзова глава от статуя: брадат и мустакат мъж, вече не млад. Очите са от алабастър и стъклена паста. Проучвателите я смятат за портрет на Севт III.

Наистина ли е Севт III

Доводите са няколко. На шлема и на два сребърни съда собственикът е посочен с името си в родителен падеж – ΣΕΥΘΟΥ, тоест „на Севт“. До Севтополис, столицата на Севт III, има около 10 км. Печат върху една от амфорите е датиран приблизително между 310 и 275 г. пр.н.е., което съвпада с края на управлението му.

Има и неясноти. В гробницата не са открити човешки останки, освен три зъба на дете на 10–12 години, разпръснати в кръглата камера. Никой извор не съобщава кога точно умира Севт. Затова идентификацията е силно вероятна, но не е доказана с надпис, в който името да е свързано пряко с погребания.

Кой е Севт III

Севт III е одриски цар, засвидетелстван със сигурност в изворите между 324 и 312 г. пр.н.е. Около 325 г. пр.н.е. се надига срещу македонската власт. След смъртта на Александър Велики се изправя срещу новия управител Лизимах и през 322 г. пр.н.е. двамата се сражават без победител. По-късно Севт признава върховенството му, но запазва немалка самостоятелност.

Вероятно около 320 г. пр.н.е. основава резиденцията си Севтополис и я кръщава на себе си, по примера на македонските царе. Руините ѝ са открити през 1948 г. при строежа на днешния язовир „Копринка“. Археолозите получават шест години за проучване, после градът е залят и днес лежи на дъното на язовира.

Къде са находките днес

Златният венец, шлемът, наколенниците и златното и сребърното конско снаряжение са изложени в трезорната зала на Историческия музей „Искра“ в Казанлък. Музеят е основан през 1901 г. и проучва историческото наследство на целия Казанлъшки край.

Бронзовата глава е в колекцията на Националния археологически музей в София. Тя е сред българските находки, които най-често се канят за изложби в чужбина: показвана е в Лувъра и в Гети център в Лос Анджелис.

Самата гробница е отворена за посещение. През 2015 г. свлачище и дъждове повреждат насипа и тя е затворена, а от юни 2016 г. отново приема посетители след ремонт. Транспортът е проблем: до могилата няма обществен транспорт.