Хетите – Хатуша, договорът от Кадеш и разчетеният им език

Публикувано: 8 ноември 2026 г.

Хетите са управлявали от Хатуша, град с площ около 1,8 км² и повече от 6 км крепостни стени. Около 1190 г. пр. Хр. столицата е изоставена, а царството изчезва от писмените извори. Днес за него знаем най-вече от глинени плочки, които учените разчитат едва от 1915 г. насам.

Какво е Хатуша и защо стените на града са толкова внушителни

Хатуша лежи край днешното Богазкале в Анатолия. Селище на мястото има още през VI хилядолетие пр. Хр., а около 1650 г. пр. Хр. цар Лабарна премества тук столицата от Неша.

Вътрешният град е заемал около 0,8 км², външният около 1 км². Двойната стена е била широка около 8 м, а Суппилулиума I я издига между 1344 и 1322 г. пр. Хр.. Портите са украсени с релефи на воини, лъвове и сфинксове, а Лъвската порта е на югозапад.

В близкото светилище Язъликая скалните релефи показват дванайсет божества на подземния свят. ЮНЕСКО вписва обекта в Списъка на световното наследство през 1986 г. под номер 377 по критерии от i до iv.

Кога точно е договорът от Кадеш

Битката при Кадеш се датира най-често към 1274 г. пр. Хр., петата година от управлението на Рамзес II. Изходът от битката е спорен, но египетските подкрепления вероятно са попречили на пълна хетска победа. Мирният договор идва години по-късно и между Хатушили III и Рамзес II.

Източниците не са единодушни за годината:

Източник: ООН, Radio Prague International, Wikipedia

Между най-ранната и най-късната дата има 25 години (по наша сметка по данни на и). Затова в текст за широка публика е честно да се пише „около средата на XIII в. пр. Хр.“, а не да се избира една година.

Какво обещават двете страни една на друга

Глиненият оригинал е намерен през 1906 г. в Хатуша и днес се пази в Археологическия музей в Истанбул. Текстът обещава вечно приятелство, траен мир, ненападение, взаимна помощ и екстрадиция.

Копие от мед е подарък от Турция за ООН. Връчено е на 24 септември 1970 г. и виси в коридора на делегатите до залата на Съвета за сигурност. Хетската версия е клинопис върху глина, а египетската е изсечена в йероглифи по стените на храмове.

Новата плочка от Бююккале

На 21 септември, Световния ден на мира, министърът на културата и туризма на Турция Мехмет Нури Ерсой обявява нов фрагмент от договора. Намерен е на Бююккале, мястото на хетския царски дворец, близо до сграда, наричана „Е“, и е анализиран около година.

Запазените редове са членове 12–20 и уреждат хора, които напускат едната страна и търсят убежище в другата. Други фрагменти са в Истанбул, в Музея на анатолските цивилизации в Анкара, в Музея на Близкия изток в Берлин и в Ермитажа.

Как е разчетен езикът на хетите

Плочките от Хатуша са познати още от началото на XX в., но дълго не могат да се прочетат напълно. Хуго Винклер започва разкопки през 1906 г. и намира царски архив от около 10 000 плочки. Целият запазен корпус от града се оценява на около 30 000 плочки. Така двете цифри не си противоречат, защото първата е за началния архив, а втората за всичко намерено досега.

Чешкият учен Бедржих Хрозни отива в Истанбул за копия на текстовете. Разпознава вавилонския знак за хляб, „нинда“, и предполага, че следващата дума „еза“ значи „яде“, като я сравнява с гръцки, латински и немски думи. Така прочита изречението като „Сега ще ядете хляб и ще пиете вода“.

Изводът му, че хетският е индоевропейски език, е публикуван през 1915 г.. Езикът е по-стар от санскрита и гръцкия. Хрозни публикува и превод на хетския законник през 1922 г.. От тази първа фраза с хляб и вода тръгва цялата следваща работа върху езика. Самите хети са се наричали по-скоро „нешити“ по името на град Неша.

Желязото на хетите – мит или факт

Дълго се е смятало, че хетите са имали монопол върху обработката на желязо. Тази теза днес се оспорва, защото желязните предмети от бронзова Анатолия не са повече от намираните в Египет и Месопотамия. Рентгенова флуоресценция показва, че повечето такива предмети идват от метеорити.

Митът е хипотеза от по-ранното изследване на епохата. Фактът е по-скромен – хетите знаят желязото, но няма доказателства, че го използват като секретно оръжие.

Как изчезва царството и какво остава след него

Империята достига връх при Муршили II, когато обхваща по-голямата част от Анатолия и части от Северна Сирия. Последният цар Суппилулиума II започва да управлява около 1207 г. пр. Хр.. Хатуша е изоставена постепенно около 1190 г. пр. Хр., в разгара на колапса в края на бронзовата епоха.

От построяването на стените до изоставянето минават около 150 години (по наша сметка по данни на и). Ако броим от преместването на столицата около 1650 г. пр. Хр. до 1190 г. пр. Хр., градът е столица около 460 години (пресметнато по данни на).

След Хатуша остават малки нехетски наследници в Северна Сирия. Кархемиш под Кузи-Тешуб претендира за титлата „велик цар“, а по-късно е погълнат от Асирия при Саргон II.

Рядко се споменава, че царството е открито наново сравнително късно. Шарл Тексие вижда руините през 1834 г., но не разбира какво е открил. Писмата от Амарна от 1887 г. споменават „царство Хета“, а архивът на Винклер потвърждава, че това са хетите.

Общата картина прилича на други изчезнали държави, които познаваме предимно от археология, например ацтеките и инките. Хетите също са пренаписани от по-късни писмени източници, както шумерските богове са познати от клинописни текстове.

Какво не можем да кажем за договора

Данните не позволяват да се определи една точна година за договора, защото страниците, които отворихме, дават 1283, 1269 и около 1258 г. пр. Хр.. За новата плочка от Бююккале съобщението посочва, че запазените редове са членове 12–20 и засягат хора, които търсят убежище в другата страна. Пълен превод на фрагмента в този текст не цитираме.