Маите – календар, градове и мит за изчезването

Публикувано: 30 октомври 2026 г.

Маите не са изчезнали. През Терминалния класически период, между 800 и 1000 г., династиите в южните низини падат и градовете са изоставени, но през 2020 г. в щата Юкатан езика им говорят 525 092 души на възраст от три години нагоре. Календарът на маите, за който се твърдеше, че свършва през 2012 г., всъщност започна нов цикъл на броене.

Какво е Дългото броене и защо 2012 г. не е край

Маите броят дните в единици, които растат по степени на двайсет. Една единица кин е един ден, уинал са 20 дни, тун е 360 дни, катун е 7200 дни, а бактун е 144 000 дни.

Източник: AAAS, „Myths of the Mayan Long Count calendar“

Тринайсет бактуна правят 1 872 000 дни, около 5126 слънчеви години от началната дата 11 август 3114 г. пр. Хр. по григорианския календар. На 21 декември 2012 г. този брой се изпълни и датата се записва като 13.0.0.0.0.

Предсказали ли са маите края на света

Не. Наш извод от числата е, че 13.0.0.0.0 прилича на километражно табло, което се нулира и продължава. Пълният цикъл е 20 бактуна, или 2 880 000 дни, така че 13 бактуна са само част от него.

Надписите потвърждават това. Каменна плоча от Тортугеро, на около 1300 години, споменава бога Болон Йокте при края на тринайсетия бактун, без да описва катастрофа. Откритие от 2012 г. в Шултун в Гватемала показва, че писарите са пресмятали време далеч след 3500 г.. Най-старият познат надпис с Дълго броене е от 36 г. пр. Хр. в Чиапа де Корсо и е извън територията на маите.

Тикал – град с храмове до 70 метра

Тикал в днешна Гватемала е най-известният от градовете на маите. Включен е в списъка на ЮНЕСКО през 1979 г. като част от национален парк с площ 570 км². Храм IV е висок около 70 метра от площада до върха на гребена си.

Населението в разцвета му се оценява на 10 000 до 90 000 души. Разликата е огромна, а археологът Дейвид Уебстър смята високите оценки за силно завишени. През 562 г. Тикал е разбит от Калакмул и съюзниците му, което започва т.нар. „хиатус на Тикал“. Градът основава Дос Пилас през 629 г. като военен пост на 110 км югозападно, но през 657 г. именно Дос Пилас го напада.

Паленке и писмеността на маите

Паленке е в днешния мексикански щат Чиапас и е вписан в ЮНЕСКО през 1987 г.. Владетелят Кʼинич Джанааб Пакал управлява от 615 до 683 г.. Храмът на Надписите, вероятно започнат към 675 г. като негова гробница, пази втория по дължина известен йероглифен текст на маите.

Тези текстове показват, че писмеността е била реален исторически архив с имена, династии и дати. Така знаем, че Пакал е управлявал близо 68 години, а не го приемаме по предание. Археолозите смятат, че е разкрито едва около 10% от града.

Чичен Ица и сушите от 871 до 1021 г.

Чичен Ица е на полуостров Юкатан, а там е и пещерата, чийто сталагмит пази климатичен запис. Той показва тежки сухи периоди между 871 и 1021 г., като най-дългата суша е продължила 13 години.

Записът съдържа още осем засушавания през дъждовния сезон, всяко от поне три години. Големи градове като Чичен Ица са спирали да строят паметници през тези тежки периоди. Това е съвпадение във времето, което авторите четат като важен фактор за упадъка, но не като единствена причина.

Колапс ли е било или бавно преместване

Думата „колапс“ крие разлики във времето и мястото. В Паленке няма нова елитна строителност след около 800 г.. Тикал е разбит още през 562 г., но се възстановява и остава голям център, затова според нас съдбата му не се побира в една обща дата.

Сушата е само част от обяснението. Към предложените причини се добавят промени в търговските пътища и войни, а пещерните данни засягат единствено климата. Затова историците говорят не за внезапен край, а за няколко различни по време политически сривове. Това заключение е наше и следва от разминаването в датите между градовете.

Маите днес

Езикът е най-ясното доказателство за приемствеността. Преброяването в Мексико през 2020 г. отчита 525 092 души на възраст три и повече години, които говорят майя в Юкатан, от общо 2 215 931 жители, или 23,7%. Говорещите посочват, че в училищата езикът е обявен за задължителен през 2019 г., но учителите не достигат.

Подобно на ацтеките, маите често се представят като „изчезнала“ цивилизация, макар потомците им да живеят и днес. Същото важи за митовете за изгубени земи като Лемурия или Атлантида, при които няма живи потомци, а има само история на хипотезата.

Езикът е обявен за нематериално културно наследство през 2022 г., но стратегиите за прилагането му още липсват.