Загадките на Румъния – между историята и легендата

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

Румъния продава мистерия по-успешно от почти всяка друга страна в Европа. Зад туристическите табели обаче стоят много различни неща: владетел от XV век, ирландски роман от XIX век, истинска планинска крепост и една гора край Клуж, която има повече легенди, отколкото доказателства.

Влад III: владетелят

Влад III е роден между 1428 и 1431 г. и управлява Влашко три пъти: през 1448 г., от 1456 до 1462 г. и през 1476 г. Баща му Влад II получава прозвището Дракул, защото е член на Ордена на дракона, рицарско братство, създадено от унгарския крал Сигизмунд срещу османците. „Дракула“ означава просто „синът на Дракул“. В късните си писма самият Влад се подписва „Драгуля“ или „Дракуля“.

Прозвището Цепеш, „Набиващия на кол“, е спечелено. Влад набива на колове пленени саксонци от Трансилвания, а по-късно и пратениците на султан Мехмед II. В нощта на 16 срещу 17 юни 1462 г. се опитва да плени самия султан при Търговище. Скоро след това унгарският крал Матяш Корвин го хвърля в затвора, където Влад прекарва годините от 1463 до 1475.

Убит е в битка край Снагов малко преди 10 януари 1477 г. Къде е погребан, не е известно. При разкопки в манастира Снагов под плочата, приписвана на него, не е открит гроб, а само кости на коне. Историкът Константин Резачевичи смята за по-вероятно мястото да е манастирът Комана, основан от самия Влад.

Дракула: романът

Брам Стокър издава „Дракула“ през 1897 г. Записките му за романа са над сто страници, но в тях Влад III не се споменава. В ранните чернови графът дори се казва „граф Вампир“. Името Стокър заимства от книгата на Уилям Уилкинсън за Влашко и Молдова от 1820 г., откъдето преписва бележка, че „Дракула“ означава „дявол“. Към кръвопийците от румънския фолклор вниманието му насочва статия на Емили Джерард за трансилванските суеверия от 1885 г.

Изследователката Елизабет Милър нарича връзката с Влад „слаба“. Идеята, че Стокър е моделирал графа по исторически владетел, се популяризира едва през 1972 г. с книгата на Реймънд Макнали и Раду Флореску.

Бран: „замъкът на Дракула“

Замъкът Бран е на 25 км югозападно от Брашов, на стария път между Трансилвания и Влашко. Първото документално споменаване е от 19 ноември 1377 г., когато унгарският крал Лайош I позволява на саксонците от Брашов да построят каменна крепост. По-късно тя служи и като митница.

Влад Цепеш минава няколко пъти през прохода, но няма сведения да е играл съществена роля в историята на замъка. Няма доказателства и че Стокър изобщо е знаел за Бран, а описаната в романа порутена крепост не прилича на него. Въпреки това в чужбина той се продава като „замъкът на Дракула“.

Истинската му история е по-скоро кралска. След 1920 г. Бран е подарен на румънското кралско семейство и става любимо убежище на кралица Мария. През 1948 г. комунистическият режим го одържавява, а през 2006 г. е върнат на наследниците на принцеса Илеана. Днес е музей с мебели и предмети от колекцията на кралицата.

Сармизегетуза: истинската загадка

Ако в Румъния има място с неразгадани въпроси, това е дакийската столица Сармизегетуза Регия. Тя е на връх с височина около 1200 м в планините Оръщие, днес при село Градищя де Мунте в окръг Хунедоара. Тук е центърът на дакийското царство при цар Децебал.

През 1999 г. ЮНЕСКО вписва в Списъка на световното наследство шест дакийски крепости, построени през I в. пр.н.е. и I в. сл.н.е. Според описанието на организацията те съчетават военна и религиозна архитектура от класическия свят и от късната желязна епоха. Римляните ги завземат в началото на II в. Стените на Сармизегетуза са частично съборени след Първата дакийска война през 102 г., а градът пада окончателно след обсадата през 105–106 г.

В свещената зона има правоъгълни и кръгли светилища. Най-голямото кръгло светилище понякога се тълкува като календар. Каменен диск, известен като „Андезитовото слънце“, вероятно е служил като слънчев часовник. Намерен е и голям съд с надпис DECEBAL PER SCORILO, „Децебал, син на Скорило“. Днес мястото е заплашено и от иманяри.

Шестте крепости, вписани от ЮНЕСКО:

• Сармизегетуза Регия
• Костещ-Четъцуе
• Костещ-Блидару
• Пятра Рошие
• Бъница
• Къпълна (единствената в окръг Алба, останалите са в Хунедоара)

Гората Хоя-Бачу: фолклор без доказателства

Гората Хоя-Бачу е на западния край на Клуж-Напока, близо до откритата експозиция на Етнографския музей на Трансилвания. Площта ѝ е около 3 кв. км. Тя е обичайно място за разходки, а напоследък и за колоездене, пейнтбол и стрелба с лък.

Славата ѝ на „паранормална“ гора започва през 1968 г., когато военният техник Емил Барня заснема в поляната Пояна Ротундъ нещо, което той описва като НЛО. Към това се добавят твърдения на биолога Александру Сифт от 50-те години за „мъгляви форми“, чиито снимки никога не са публикувани. Сред най-разпространените легенди са момиче, което уж изчезва и се появява пет години по-късно без спомен, и „геомагнитни аномалии“, които изтощавали батериите. Нито една от тези истории не е потвърдена. Гората е ценна по друга причина: 12 хектара с пухкав дъб в нея са защитена зона по Натура 2000.

Синая: кралят и електричеството

Синая в долината на Прахова носи името си от манастира, основан през 1695 г. и кръстен на библейската планина Синай. Над града е замъкът Пелеш, построен за крал Карол I. Основите са положени на 22 август 1873 г., а откриването е през 1883 г., макар доизграждането да продължава до 1914 г. Централната кула е висока 66 м.

Тук мистерия няма, но има куриоз: Пелеш се смята за първия замък в света, изцяло захранван с ток от собствена електроцентрала. Сред всички румънски „загадки“ това е може би единствената, която е напълно документирана.