Буркина Фасо – 14 факта за страната на честните хора

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

До 1984 г. на картата нямаше Буркина Фасо, а Горна Волта. Новото име е съставено от думи на два различни местни езика и означава приблизително „земя на честните хора“.

Име и география

1. Името е от два езика. По инициатива на президента Тома Санкара Горна Волта става Буркина Фасо; Народното събрание потвърждава решението на 4 август 1984 г. „Буркина“ идва от езика мооре и означава „изправен, честен“. „Фасо“ е от езика дюла и значи „отечество“, буквално „бащина къща“.

2. Старото име идва от три реки. Френската колония е кръстена на горното течение на Черна, Бяла и Червена Волта. Трите цвята на старото знаме съответстват на трите реки. Днес те се наричат Муун, Накамбе и Назинон.

3. Страната няма излаз на море. Площта ѝ е 274 223 кв. км, а съседите са шест: Мали, Нигер, Бенин, Того, Гана и Кот д'Ивоар. Затова въоръжените сили нямат флот.

4. Столицата е Уагадугу. Тя е и най-големият град в страната. В Уагадугу е дворът на Мого Наба – владетеля на народа моси, който е най-голямата етническа група и съставлява около половината от населението.

Хора и езици

5. Жителите са над 20 милиона. Петото общо преброяване на населението и жилищата се провежда в края на 2019 г. Предварителните резултати отчитат 20 487 979 души. За тринадесетте години след предишното преброяване населението расте средно с 2,93 % годишно.

6. Градовете още са малцинство. През 2019 г. в градовете живеят 26,3 % от хората. Тринадесет години по-рано делът им е 22,7 %. Над 80 % от населението разчита на натурално земеделие.

7. Езиците са около 69. Около 60 от тях са местни, а мооре се говори от приблизително половината население. В края на 2023 г. правителството обявява националните езици за официални. Френският, наследен от колониалния период, остава само „работен език“ заедно с английския.

Наследство в списъка на ЮНЕСКО

8. Руините Лоропени са първият обект на ЮНЕСКО в страната. Вписани са през 2009 г. Това са стени от латерит, високи до шест метра, около голямо изоставено селище в земите на народа лоби. ЮНЕСКО ги описва като най-добре запазената от десет подобни крепости в района. Радиовъглеродните анализи сочат, че оградата съществува поне от XI век. Разцветът ѝ е между XIV и XVII век, по времето на търговията със злато през Сахара. Кой точно я е построил, не е ясно.

9. Желязо се топи тук от VIII век пр.Хр. Обектът „Древни места на черната металургия“ е вписан през 2019 г. Най-старото от петте места е Дурула. В Ямане, Киндибо и Дурула ковачите и днес изпълняват обредите на предците си, свързани с огъня и желязото.

10. Рисуваните стени на Тиебеле. Кралският двор на народа касена в Тиебеле е вписан през 2024 г. Кирпичените му сгради са покрити с орнаменти. По традиция ги рисуват само жените.

11. Тук са повечето слонове в саваните на Западна Африка. Комплексът В-Арли-Пенджари е общ с Нигер и Бенин и обхваща 1 714 831 хектара. ЮНЕСКО изчислява, че в него живеят 85 % от саванните слонове в региона. Лъвовете му са единствената жизнеспособна популация в района.

Кино, злато и Санкара

12. FESPACO е в Уагадугу от 1969 г. Панафриканският фестивал на киното и телевизията се провежда на всеки две години, обикновено през март. В конкурса участват само филми на африкански режисьори, снимани главно в Африка. На първото издание са показани 23 филма от пет африкански страни, Франция и Нидерландия. Главната награда е „Златният жребец на Йененга“, кръстена на легендарната принцеса, основателка на държавата на моси. Първият носител е „Le Wazzou Polygame“ на нигереца Умару Ганда.

13. Златото е основният износ. То осигурява около 70 % от приходите от износ. През 2023 г. страната добива 66,9 тона злато. Оттогава производството спада рязко, защото заради несигурността са затворени 7 от 17-те индустриални мини.

14. Санкара поема властта на 33 години. Тома Санкара става президент през 1983 г. Той сам пише националния химн, продава луксозните държавни коли и започва кампания, в която срещу настъпването на пустинята са засадени над 10 милиона дървета. Amnesty International критикува правителството му за предполагаеми нарушения като произволни арести на опоненти. Санкара е убит на 15 октомври 1987 г.