Грузия – факти за азбуката, виното, Мцхета и Сванетия

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

Грузинците пишат с азбука, в която няма главни букви – поне не в обикновения текст. Тя е една от трите грузински писмености, които ЮНЕСКО вписва заедно в списъка на нематериалното наследство.

Каменни кули-жилища в Ушгули, Сванетия, с планини на заден план
Кулите на Ушгули в Горна Сванетия · Автор: Florian Pinel · Лиценз: CC BY-SA 3.0 · Wikimedia Commons

Къде е Грузия

Грузия е в Кавказ, на източния бряг на Черно море. Тя е на границата между Източна Европа и Западна Азия и обикновено се смята за част от Европа. На север граничи с Русия, на юг – с Турция и Армения, а на югоизток – с Азербайджан.

Самите грузинци наричат страната си Сакартвело – „земята на картвелите“, по името на областта Картли. Предварителните резултати от преброяването през 2024 г. дават около 3,9 млн. жители. Почти една трета от тях живеят в Тбилиси.

Три писмености и никакви главни букви

Грузинският език има три писмености: асомтаврули (наричана и мргвловани), нусхури и мхедрули. Буквите им имат едни и същи имена и ред, но изглеждат съвсем различно. Най-старите надписи с асомтаврули са от V век.

Днес азбуката има 33 букви. Първоначално са били 38, но пет са излезли от употреба. Мхедрули, която се учи в училище, няма главни букви в обичайния смисъл. Главни форми, наречени мтаврули, съществуват, но се използват само за заглавия, изписани изцяло с главни букви. В Unicode те влизат едва през юни 2018 г.

През 50-те години на XX век езиковедът Акакий Шанидзе предлага изреченията да започват с главна буква, както в латиницата. Идеята не се приема.

През 2016 г. ЮНЕСКО вписва „Живата култура на трите писмености на грузинската азбука“ в представителния списък на нематериалното културно наследство. Асомтаврули и нусхури живеят главно в Грузинската православна църква – в псалмите, по иконите и в работата на златарите, бродировачите и иконописците, които правят предмети за нея.

Виното в квеври

Квеври е голям глинен съд с форма на яйце. В него се изсипва гроздовият сок заедно с ципите, чепките и семките. После съдът се запечатва и заравя в земята, а виното ферментира пет-шест месеца, преди да се пие.

ЮНЕСКО вписва традиционния грузински метод за правене на вино в квеври през 2013 г. В описанието е отбелязано, че винарската изба и днес се смята за най-святото място в семейната къща.

Лозарството и виното по тези земи имат история от поне 8000 години. Местните сортове грозде са близо 400, но в търговското лозарство официално се отглеждат 38.

Песни на три гласа

Грузинското многогласно пеене е обявено за шедьовър на нематериалното наследство през 2001 г. По-късно, през 2008 г., е прехвърлено в представителния списък. ЮНЕСКО различава три вида многогласие. Сложното е характерно за Сванетия, диалогът над басов фон – за Кахетия, а трите частично импровизирани гласа – за западна Грузия.

Песента „Чакрули“ се пее на празници. Разпознава се по йодлинга „криманчули“ и по „петльовия вик“ на мъжки фалцет. Част от тези песни са свързани с култа към лозата.

Мцхета – древната столица

Мцхета е на около 20 км северозападно от Тбилиси, при сливането на реките Арагви и Мтквари (Кура). От III век пр.Хр. до V век сл.Хр. тя е столица на източногрузинското царство Картли. Тук през 337 г. християнството е обявено за официална религия, а градът и днес е седалище на Грузинската православна църква.

Катедралата „Светицховели“ е построена между 1010 и 1029 г. от архитекта Арсукидзе. Предание твърди, че под нея е погребана дрехата на Христос, донесена от Йерусалим от местния евреин Елиоз. Заедно с манастирите Джвари и Самтавро катедралата формира обекта на ЮНЕСКО от 1994 г.

Тбилиси – „топлото място“

Името Тбилиси идва от старогрузинската дума „тпили“ – топъл. Градът е наречен така заради многото серни горещи извори. Основава го цар Вахтанг I през V век. Неговият наследник Дачи премества столицата тук от Мцхета и започва градската стена. Днес в Тбилиси живеят над 1,3 милиона души.

Сванетия и кулите на Ушгули

Горна Сванетия е в списъка на ЮНЕСКО от 1996 г. Дълго откъсната от света, областта е запазила средновековни села с кули-жилища. Само в село Чажаши в общността Ушгули има над 200 средновековни кули, църкви и замъци.

Кулите обикновено са на три до пет етажа. Стените им изтъняват нагоре и затова силуетът им е тесен и източен. Те са служили едновременно за дом и за защита от нашественици.

Ушгули е на около 2100 метра и е сред най-високите постоянно обитавани селища в Европа. Там живеят около 200 души. Половин година всичко е под сняг. Над селото се издига Шхара – най-високият връх на Грузия с 5203 метра.

Дманиси – най-старите хора в Евразия

При Дманиси са открити вкаменелости и каменни оръдия на възраст между 1,85 и 1,77 милиона години. Това са най-старите добре датирани останки от хоминини в Евразия. Сред находките има пет добре запазени черепа.

Как да бъдат класифицирани, още е спорно. Една масивна челюст, намерена през 2000 г., дори е описана като отделен вид – Homo georgicus. По-късно изследователският екип приема, че всички черепи вероятно са от един вид, близък до Homo erectus.

Грузия в списъците на ЮНЕСКО

Освен Мцхета и Сванетия в списъка на световното наследство е и Гелатският манастир край Кутаиси, основан през 1106 г. от цар Давид IV Строителя като манастир и академия. Ето пълния списък:

Източници

Фактите са сверени с източниците по-горе на 20 октомври 2026 г..

Още на сайта