Манастирите в Сърбия – от Студеница до Манасия

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

Свети Сава умира в Търново, а през 1236 г. племенникът му крал Владислав пренася мощите му в манастира Милешева. Повечето големи сръбски манастири са дарения на владетели от династията Неманичи.

Кои манастири са в списъка на ЮНЕСКО

От петте обекта на Сърбия в списъка на световното наследство три са свързани с манастири. Най-рано, през 1979 г., е вписан обектът „Стари Рас и Сопочани“. Студеница следва през 1986 г.

Третият обект се нарича „Средновековни паметници в Косово“. През 2004 г. ЮНЕСКО вписва манастира Дечани, а две години по-късно добавя Печката патриаршия, църквата „Богородица Левишка“ в Призрен и манастира Грачаница. В официалния списък обектът е воден към Сърбия като държава по конвенцията. От 2006 г. той е и в списъка на застрашеното световно наследство заради трудностите с управлението и опазването в политически нестабилния регион.

Другите известни манастири, като Жича, Милешева, Раваница и Манасия, не са в основния списък. Държавата ги води като паметници на културата с изключително значение, а Манасия е в предварителния списък на ЮНЕСКО.

Студеница – белият мрамор на Неманя

Студеница е на 39 км югозападно от Кралево. Основава я Стефан Неманя, създателят на средновековната сръбска държава, в края на XII век, малко след като се отказва от властта. ЮНЕСКО я нарича най-големия и най-богат православен манастир в Сърбия. Тук са погребани Неманя, съпругата му Анастасия и първият сръбски крал Стефан Първовенчани.

Двете главни църкви са от бял мрамор. Богородичната църква е образец за т.нар. Рашка школа, която смесва романски и византийски стил, а стенописите в нея са от 1208–1209 г. Малката Кралска църква е дарение на крал Милутин от 1314 г.

Нея изписват солунските майстори Михаил и Евтихий. Преди това те работят и в „Св. Богородица Перивлепта“ в Охрид. Цикълът за живота на Богородица в Кралската църква е сред най-добрите им творби. Тук свети Сава подготвя независимостта на сръбската църква, обявена през 1219 г.

Сопочани и Стари Рас

Сопочани е на 15 км западно от Нови Пазар, близо до извора на река Рашка. Крал Стефан Урош I го строи за своя гробница. Строежът трае от 1259 до 1270 г. От големия комплекс е останала само църквата „Св. Троица“.

Стенописите от около 1270 г. се смятат за едни от най-хубавите във византийското и сръбското средновековно изкуство. Най-известният е „Успение Богородично“ на западната стена. ЮНЕСКО обяснява качеството им с художниците, които по това време не могат да работят във Византия и намират убежище при сръбския крал.

В същия обект влизат манастирът Джурджеви ступови от 1170–1171 г., църквата „Св. Петър и Павел“ и руините на Рас. Рас е първата столица на сръбската държава след идването на Неманичите през 1159 г. Църквата „Св. Петър“ е от X век и ЮНЕСКО я определя като най-старата запазена християнска църква на Балканите.

Дечани и Печката патриаршия

Високи Дечани е основан в първата половина на XIV век от крал Стефан Дечански, който е погребан в него. Църквата е най-голямата средновековна църква на Балканите и с купола е висока 26 метра. Описанието на ЮНЕСКО на руски споменава над 1000 изображения на отделни светци. В съкровищницата има около 60 икони, най-старите от XIV век.

Печката патриаршия е край град Печ, на входа на Ругово ждрело. От 1346 г. тя е седалище на сръбските патриарси. Комплексът се състои от четири църкви, три от които са свързани в една сграда – решение, което няма аналог в сръбската средновековна архитектура. И днес новоизбраният сръбски патриарх традиционно се интронизира тук.

Жича – църквата на коронациите

Жича е край Кралево. Строят я крал Стефан Първовенчани и свети Сава между 1208 и 1230 г. с помощта на гръцки майстори. От 1219 до 1253 г. тук е седалището на сръбския архиепископ.

Стефан Първовенчани нарежда бъдещите крале да се коронясват именно тук. Кралят може да бъде коронясан и в друга църква. Но по традиция не е смятан за истински крал, докато не бъде помазан в Жича.

Милешева и Белият ангел

Милешева е до Прийеполе в югозападна Сърбия. Построява я крал Владислав между 1234 и 1236 г. Най-известният стенопис е „Белият ангел“ – ангелът на гроба на Христос, един от най-разпознаваемите образи в сръбската култура.

Мощите на свети Сава остават тук повече от три века. През 1594 г. османците ги изнасят от манастира и публично ги изгарят на хълма Врачар в Белград.

Раваница и Манасия

Раваница е построена през 1375–1377 г. като дарение на княз Лазар, който е погребан в нея. Наричат я рождено място на Моравската школа.

Манасия, наричана и Ресава, е до Деспотовац. Издига я деспот Стефан Лазаревич между 1406 и 1418 г. Църквата „Св. Троица“ е заобиколена от масивни стени и кули, така че отвън манастирът прилича на крепост. Ресавската школа в него е известна с преписите и преводите си през XV и XVI век. От 2010 г. Манасия е в предварителния списък на ЮНЕСКО.

Къде се намират

Манастирите са разпръснати из цялата страна. Ето най-близкия град за всеки от тях:

• Студеница – 39 км югозападно от Кралево
• Жича – край Кралево
• Сопочани – 15 км западно от Нови Пазар
• Милешева – до Прийеполе
• Раваница – край Чуприя
• Манасия – до Деспотовац
• Дечани и Печката патриаршия – край Дечани и Печ в Косово