Кот д'Ивоар – интересни места и факти

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

Най-голямата църква в света според „Гинес“ не е в Рим, а в Ямусукро – родния град на първия президент на Кот д'Ивоар. Строят я за четири години, докато страната е в икономическа криза.

Име, което не се превежда

Португалските мореплаватели от XV–XVI век делят западноафриканския бряг според стоката, която се търгува там. Така на картата се появяват Златният бряг, Робският бряг и Брегът на слоновата кост – Costa do Marfim.

През април 1986 г. правителството обявява, че официалното име на страната е Côte d'Ivoire, и отказва да признава преводите му в дипломацията. На български се използва формата Кот д'Ивоар. Английските медии все още често пишат Ivory Coast.

Страната граничи с Гвинея, Либерия, Мали, Буркина Фасо и Гана, а на юг излиза на Гвинейския залив. Последното преброяване е от декември 2021 г. Тогава са преброени 29 389 150 души. Официален език е френският, но в страната се говорят около 78 езика. Към 2023 г. Кот д'Ивоар е най-големият износител на какаови зърна в света.

Четири столици за един век

Столицата се мести четири пъти. Първата е Гран Басам през 1893 г. През 1900 г. администрацията отива в Бинжервил, а от 1933 г. – в Абиджан.

През март 1983 г. президентът Феликс Уфуе-Буани обявява за столица родния си Ямусукро, на 240 км северозападно от Абиджан. Абиджан остава най-големият град и официално е „икономическата столица“. Той запазва и част от политическите функции. Затова на въпроса „коя е столицата“ има два верни отговора, в зависимост от това дали питате за закона, или за живота.

Базиликата в Ямусукро

Първият камък на „Нотр Дам дьо ла Пе“ е положен през август 1985 г., а строежът завършва през 1989 г. Папа Йоан Павел II я освещава през септември 1990 г., след като официално я приема като дар от Уфуе-Буани.

„Гинес“ я води като най-голямата църква в света: 30 000 кв. метра площ и 158 метра височина. Има уловка. В площта влизат и дом за свещениците и вила, които не са част от самия храм. Вътре могат да влязат 18 000 души, докато в „Св. Петър“ в Рим – 60 000.

Ливанският архитект Пиер Факури прави купола малко по-нисък от римския, но го увенчава с по-голям кръст. Диаметърът на купола е 90 метра срещу 41 в Рим. Витражите са 8400 кв. метра и са изработени във Франция. На един от тях самият Уфуе-Буани е изобразен коленичил до Христос при влизането в Йерусалим.

Цената не е известна точно – оценките са от 175 до 600 млн. долара. Папата поставя условие до базиликата да бъде построена болница. Тя е завършена едва през 2014 г. и отваря врати през януари 2015 г. Любопитна подробност: базиликата не е катедрала. Седалището на епископа е в по-малката катедрала „Св. Августин“, на по-малко от 3 км.

Гран Басам – първата колониална столица

Историческият град е в списъка на ЮНЕСКО от 2012 г. Той е пример за колониален град от края на XIX и началото на XX век, планиран по квартали: за търговия, за администрация, за европейци и за африканци. До него е селото на народа нзима, чиито традиционни къщи също са част от обекта.

Лагуната Ебрие разделя града на две. Старият Басам е бившето френско селище с колониалните сгради и брега на океана. Новият Басам е израснал от квартала на африканските прислужници и днес е търговският център. В бившия губернаторски дворец е Националният музей на костюма.

През 1899 г. епидемия от жълта треска опустошава града и администрацията се мести в Бинжервил. Пристанището губи значение с растежа на Абиджан през 30-те години. След независимостта през 1960 г. си тръгват и последните служби, а в празните сгради дълго живеят само незаконни обитатели. От края на 70-те години Гран Басам бавно се връща към живота като място за туристи и занаятчии.

Таи – последната голяма първична гора

Националният парк Таи е на около 100 км от брега, при границата с Либерия, между реките Кавали и Сасандра. ЮНЕСКО го вписва през 1982 г. като един от последните големи остатъци от първичната тропическа гора в Западна Африка. Гората е защитена от 1926 г., а национален парк е от 1972 г. Площта му е около 3300 кв. км.

ЮНЕСКО откроява джуджестия хипопотам и 11-те вида маймуни. Шимпанзетата от Таи са известни с това, че използват инструменти; швейцарски изследователи ги наблюдават от 1979 г. Пътят с кола от Абиджан е около 10 часа, така че това не е еднодневна екскурзия.

Комое – саваната на североизток

Комое е сред най-големите защитени територии в Западна Африка – 1 149 450 хектара. Реката, на която е кръстен, минава през парка над 230 км. Покрай нея растат ивици гъста гора далеч на север, в средата на саваната.

ЮНЕСКО изброява около 620 вида растения. Бозайниците са 135 вида, а птиците – около 500. В реките живеят три вида крокодили, сред тях и джуджестият. През 2003 г. паркът е включен в списъка на застрашеното наследство заради гражданската война и бракониерството. Изваден е от него през 2017 г.

Петте обекта на ЮНЕСКО

Кот д'Ивоар има пет обекта в списъка на световното наследство – три природни и два културни:

• Резерватът Мон Нимба (1981, разширен 1982) – общ с Гвинея
• Националният парк Таи (1982)
• Националният парк Комое (1983)
• Историческият град Гран Басам (2012)
• Джамиите в судански стил в северната част на страната (2021)

Нимба и глинените джамии

Връх Нимба е висок 1752 метра. ЮНЕСКО го нарича „водна кула“ заради около петдесетте извора между Кот д'Ивоар и Гвинея. Тук живее живородната жаба от Нимба (Nimbaphrynoides occidentalis). Резерватът е в списъка на застрашеното наследство от 1992 г.

Осемте джамии в Тенгрела, Конг, Кауара и още няколко села на север са строени главно през XVII–XIX век от глина и дърво. Стилът им идва от Дженне в Мали и е смесен с местните техники. Високите им минарета имат формата на пресечени пирамиди, увенчани с малки островърхи завършеци.