Остров Звърнец в Албания – манастир, мост и лагуна

Публикувано: 4 ноември 2026 г.

Остров Звърнец е борова част суша с площ около 9 хектара насред лагуната Нарта, а до него се стига пеша по 270-метров дървен мост. На острова стои православен манастир, датиран най-често към 13–14 век, а цялата лагуна е част от защитена територия.

Какво представлява остров Звърнец

Островът е дълъг около 430 метра и широк най-много 300 метра. Най-високата му точка е 25 метра над морското равнище. Почти цялата му площ е покрита с високи борове.

Името идва от селото Звърнец на брега. Когато манастирът е основан, селото още не е съществувало и островът е бил под юрисдикцията на Нарта. Днес и двете селища влизат в административна единица Кендър Вльора на община Вльора.

Източник: Уикипедия, „Zvërnec Island“

По наше изчисление по данни на мостът е около две трети от дължината на самия остров – затова пътят до него е почти толкова голяма част от разходката, колкото и обиколката на острова.

Какво има в манастира на остров Звърнец

Манастирът е посветен на Света Богородица и е известен още като Манастир на Успението на Пресвета Богородица. Албанският туристически портал го описва с византийско влияние в архитектурата и частично запазени стенописи. Комплексът е защитен като паметник на културата от 1963 г..

Точната възраст е спорна. Инфокутията на енциклопедията сочи 13 или 14 век, а в текста се казва, че основаването е най-вероятно между 11 и 14 век. Същият източник добавя, че голяма част от сегашния комплекс вероятно е от 19 век. Затова „манастир от 13 век“ е удобно опростяване, а не доказан факт.

Как се стига до острова – мостът и пътят

От брега тръгва дървена пътека над лагуната. Мостът е дълъг 270 метра и е единственият пешеходен път до острова. Преходът е част от самото посещение, както подчертава албанският туристически портал.

Околната гора на полуостров между езерото Нарта и лагуните на Звърнец е на около 15 километра от Вльора. Точното разписание на транспорта, часовете за посещение и таксите не са публикувани на страниците, които отворихме, затова ги проверете на място или в общинските източници преди пътуване.

Защо лагуната Нарта е защитена територия

Лагуната е част от защитения пейзаж Вьоса–Нарта, обявен през 2004 г.. Той попада в категория V на IUCN и е кандидат за мрежата „Изумруд“ на Бернската конвенция. Площта на целия пейзаж надхвърля 250 км² заедно с делтата на река Вьоса.

Само лагуната Нарта като ключова зона за биоразнообразие обхваща 19 629 хектара, или около 196 км². От тази площ 98,22 % е покрита от защитени територии. Борова гора на Звърнец е отделно обявена за природен паметник заради дендрологичните, екологичните и ландшафтните си стойности.

Кои птици живеят в лагуната

Над 200 вида птици използват мястото, а оценката за фламингото е около 3000 птици. Зимуващите водолюбиви птици са над 20 000 всяка година. Природозащитната организация PPNEA говори за над 220 вида през цялата година.

По-старите преброявания дават по-голям размах: 19 663 водолюбиви птици през януари 1996 г. и 81 223 през 1997 г.. Разликата показва колко силно варира броят от година на година, затова единична цифра трябва да се чете с датата си.

Лагуната е важно място за зимуване и прелитане на къдроглавия пеликан.

Ramsar ли е лагуната Нарта

Не е. Албанското правителство не е подало лагуната за формално включване в Рамсарския списък, макар че според Wetlands International тя отговаря на критериите на конвенцията. Често срещаното твърдение, че „Звърнец е рамсарски обект“, е грешно или най-малкото неподкрепено.

Критерият за водолюбиви птици е 20 000 екземпляра, а лагуната е над този праг по оценката на. Включването в списъка обаче е решение на държавата, а не на учените.

Какво заплашва района около Звърнец

Спорът е около летище Вльора, строено край лагуната. През декември 2023 г. Постоянният комитет на Бернската конвенция отново призова Албания да спре строежа в защитената територия, като констатира нарушение на международни конвенции. Албански представители са отговорили, че обявяването на територията за защитена е било грешка, понеже там е имало военно летище, а природозащитниците оспорват това.

Към списъка на заплахите в лагуната досега са включени още замърсяване от химически завод на североизточния бряг, пренасищане на пасища, бракониерски риболов с динамит и разширяване на солниците. Тези оценки са от 2016 г. и не отразяват задължително днешното състояние.

Какво да имате предвид при посещение

Манастирът се разглежда най-добре през дневните часове. Островът е малък, а обиколката му отнема малко време, така че разходката се планира заедно с лагуната и крайбрежието. Подходящи са дрехи и обувки за дървена настилка.

За по-широкия албански контекст виж произхода на албанците и историята на Скендербег.