Интересни места в Северна Македония – от Охридското езеро до Кокино

Публикувано: 20 октомври 2026 г.

Над една пета от водата в Охридското езеро идва от друго езеро, което от брега не се вижда. Преспа лежи зад планината Галичица и стига до Охрид през подземни карстови канали.

Охрид и езерото

Охридското езеро е сред най-дълбоките и най-старите езера в Европа. ЮНЕСКО изчислява, че то съществува без прекъсване от два до три милиона години. Най-дълбоката точка е на 288 метра, а прозрачността на водата достига 22 метра. В езерото живеят над 200 ендемични вида – от водорасли и охлюви до охридската пъстърва.

Северномакедонската част на езерото влиза в списъка на световното наследство през 1979 г. заради природата си. Година по-късно е добавен и град Охрид заради паметниците. През 2019 г. обектът е разширен с албанския бряг. Така той е смесен обект на ЮНЕСКО – вписан едновременно за природа и за култура.

За българския читател Охрид има и друго значение. През 886 г. Климент Охридски основава тук книжовна школа – един от двата големи културни центъра на Първото българско царство. Между 990 и 1015 г. Охрид е столица на царството. На хълма Плаошник, на около 250 метра от Самуиловата крепост, е възстановената църква „Св. Пантелеймон“. Климент я построява през 893 г. върху основите на по-стара базилика.

Старият град е стръмен, с тесни улички и къщи от XVIII–XIX век над водата. ЮНЕСКО отчита в района повече от 2500 кв. метра стенописи. Иконите от XI–XIV век са над осемстотин. Сред стенописите организацията отделя тези в „Св. София“, „Св. Богородица Перивлепта“ и „Св. Йоан Канео“.

Канео е малката църква на скалата над едноименния плаж. Кога е построена, не се знае. Документ за имотите ѝ отпреди 1447 г. доказва, че вече я има, а археолозите я отнасят към XIII век.

Често ще чуете, че Охрид е имал 365 църкви, по една за всеки ден. Източникът е османският пътешественик Евлия Челеби, който през XVII век пише за толкова параклиси в града. Днес те са много по-малко.

Свети Наум, Галичица и водата от Преспа

Около половината вода влиза в Охридското езеро през подземни извори по източния бряг. Над една пета идва от Преспа, която е на около 10 км на югоизток и на 150 метра по-високо. Водата минава през карстовите пукнатини под Галичица и излиза в извори по брега и под повърхността. Единственият изход е река Черни Дрин, която тече на север към Албания и Адриатическо море.

Македонската част на Галичица е национален парк от 227 кв. км между двете езера. Най-високата точка на планината е на 2265 метра. Охридският плувен маратон също използва тази география: състезателите плуват 30 км от манастира „Св. Наум“ до пристанището на Охрид.

Каньонът Матка до Скопие

Матка е на запад от центъра на Скопие, столицата на Северна Македония. Каньонът на река Треска заема около 5000 хектара, а езерото в него е най-старото изкуствено езеро в страната.

В скалите има десет пещери с дължина от 20 до 176 метра. Най-известната е Врело. Тя е сред 77-те природни места, номинирани в проекта New7Wonders. В края ѝ има две подземни езера, като по-голямото е дълбоко до 18 метра. Колко надолу продължава самата пещера, още не е измерено.

Около каньона има три манастира. „Св. Андрей“ е основан около 1388 г. от Андрей, брат на Крали Марко. Църквата „Св. Богородица“ е от XIV век; в надпис в нея пише, че през 1497 г. някоя си Милица я заварва без покрив и я обновява. „Св. Никола Шишевски“ е кацнал на скала високо над реката.

Сезонът за катерене е от Великден до ноември. В каньона живее и пепелянката – най-отровната змия в Южна Европа.

Стоби – римски град при Вардар

Стоби е при Градско, там, където Църна река се влива във Вардар. Градът е основан от пеонците, по-късно е римски муниципий и столица на провинция Македония Салутарис. Император Теодосий I отсяда тук през 388 г. Остготският крал Теодорих разграбва Стоби през 479 г., а през 518 г. земетресение го разрушава.

Най-любопитната находка е синагогата от II век. На колона е запазен надпис на Тиберий Клавдий Поликарм, който се нарича „баща на синагогата“. В края на IV век на нейно място е построена християнска базилика.

Паун от мозайката в баптистерия на Епископската базилика е изобразен на македонската банкнота от 10 денара.

Хераклея Линкестис при Битоля

Руините са на 2 км южно от Битоля. Градът е основан от Филип II Македонски в средата на IV век пр.Хр. и е кръстен на Херакъл. Римляните прекарват през него Виа Егнация и той забогатява.

Театърът е построен при император Адриан. През 1931 г. е намерен костен билет за място в 14-ия ред. Самият театър е открит чак през 1968 г. Голямата базилика има подови мозайки с птици, дървета и животни, а мозайката от нартекса е на банкнотата от 5000 денара. Градът запустява след земетресението от 518 г. и славянските нашествия.

Кокино: обсерватория или хипотеза

Кокино е място от бронзовата епоха на около 30 км от Куманово, на връх Татичев камен. Открито е през 2001 г. от археолога Йовица Станковски. Находките са от XIX до VII век пр.Хр. Съдове с дарове са оставяни в цепнатините на скалите, затова мястото се тълкува като свещен връх.

През 2002 г. Станковски и Гьоре Ценев обявяват, че тук има мегалитна обсерватория. По тяхното тълкуване каменни маркери отбелязват изгрева при слънцестоене и равноденствие, а на долната площадка са подредени четири каменни „трона“.

Държавата вписва Кокино в предварителния списък на ЮНЕСКО през 2009 г. Официалната номинация от 2011 г. е отхвърлена. Причината е проста: при толкова много възможни точки за наблюдение съвпаденията с изгревите може да са случайни. Отидете заради хълма и бронзовата епоха, а астрономията приемайте като хипотеза.

Маврово и Бигорският манастир

Маврово е най-големият от четирите национални парка в страната и заема около 780 кв. км на запад. Създаден е през 1949 г. Тук е Кораб, който с 2764 метра е най-високият връх на Северна Македония. Ждрелото на Радика е дълго над 25 км.

Бигорският манастир „Св. Йоан Предтеча“ е на пътя между Дебър и Гостивар. Най-разпространената версия свързва основаването му с 1020 г. и с българския духовник Йоан Дебърски, първия охридски архиепископ. Истинското богатство е иконостасът от орех, изрязан между 1829 и 1835 г. от мияшките резбари на Петре Филипов-Гарката. Пожар през 2009 г. унищожава по-старите постройки, но църквата оцелява.

Как да ги подредите

Местата са пръснати из цялата страна, затова е по-лесно да се групират по посока:

• Скопие – Матка, западно от града
• Север – Кокино, на около 30 км от Куманово
• Вардарската долина – Стоби, при Градско
• Пелагония – Хераклея, на 2 км южно от Битоля
• Запад – Маврово и Бигорският манастир, по пътя Дебър–Гостивар
• Югозапад – Охрид, Галичица и „Св. Наум“